За Непал след дни заминава  алпинистът Господин Динев. 64-годишният сливналия ще се опита да изкачи три осемхилядника в Хималаите - Анапурна, Макалу и Дхаулагири.

През 80-те години на миналия век той е част от националния отбор по алпинизъм. През 1986 г. изкачва страховитата Южна стена на връх Комунизъм в Памир (сочено за едно от трите най-големи постижения на българския алпинизъм), заедно с Николай Петков, Иван Масларов, Петко Тотев и Петър Петров. Сами в огромната планина, българите преминават 2500-метровата Южна стена по маршрута “Мисловски”, който в продължение на близо 30 години преди това няма повторение.

Следващата цел е К2, но след 2-годишна подготовка на националния отбор се оказва, че финансите за този връх не достигат и българите се насочват към Анапурна. През 1989 г. Динев участва в експедицията, осъществила първото българско изкачване на този осемхилядник. Заради влошено време, от 18-членния екип до върха стигат само Петър Панайотов, Огнян Стойков и Людмил Янакиев.

Експедицията е успешна, но струва живота на двама от участниците в нея. На слизане от върха тримата, изкачили Анапурна, срещат Милен Метков (дългогодишна свръзка на Господин Динев) - той настоява също да изкачи върха. Огнян Стойков остава с него. По-късно по радиостанцията в Базовия лагер чуват тътен от падаща лавина, а връзката с двамата прекъсва.

“Още тогава разбрах, че трябва поне за тях да го направя (да изкача Анапурна - бел.ред.)”, казва 34 години по-късно Господин Динев.

Той е носител на званието Снежен Барс, което се присъжда за успешни изкачвания на петте най-високи върха в страните от някогашния Съветски съюз - 4 седемхилядника и 1 шестхилядник.

Сега се отправя отново към високите върхове.

През 1992 г. той и Радко Рачев стават първите българи, стъпили на Гашербрум II. Динев изкачва още един връх над 8000 м - Роки Съмит, предвършие на Броуд Пик, през 2001 г.

“Колкото и уважителни причини да намира човек, за да отложи една мечта, мисля, че трябва да намери възможност сега да я реализира”, казва Динев.

Според него комерсиалните експедиции са дали възможност на повече хора да се докоснат до голямата планина, но това е твърде рисковано.

“Доколкото разбирам, те искат да си купят една незаслужена слава за това, че са били някъде, отколкото да изживеят емоциите на истинското изкачване”.

Над Базов лагер българинът има намерение да се движи сам и без да носи допълнителен кислород.

“Когато си сам в планината, е съвсем различно - можеш да погледнеш в бездната и да вървиш нагоре, защото си уверен в себе си... За мен България е нещо свято и е гордост българин да развее знамето ни на който и да е връх по света”, казва Господин Динев. / БНР