Бившият халф на Сливен Петър Стоянов вече две седмици е на проби в ЦСКА. Явно той е впечатлил старши треньора Милен Радуканов, който ще го вземе и за лагера в Анталия. Както вече ви информирахме, полузащитникът почти сигурно ще подпише договор с червените.

Заминаваш с ЦСКА и за втория лагер в Анталия, това добро предзнаменование ли е, че можеш да останеш в отбора и да подпишеш договор?

- Всичко си зависи от мен. На този етап най-важното е да покажа на какво съм способен и да се раздавам на максимума от възможностите си както по време на тренировките, така и на контролите. А за това дали ще остана, треньорите ще преценят. Вече 15 дни съм с ЦСКА и мисля, че щом заминавам и за втория лагер, може и да остана. Това ще е голяма крачка в кариерата ми. Добър знак е, че тръгвам и за Турция.

Как реагира, като разбра, че отиваш в ЦСКА, и кой ти каза?

- Останах като гръмнат бях много изненадан. Една вечер, както си седях у нас, ми звънна телефонът. Търсеше ме г-н Лечков. Той ми каза: „Момче, честито, заминаваш в ЦСКА". Почти не съм спал от вълнение. Сутринта си оправих багажа, моят приятел Костадин Стоянов ме чакаше пред нас и ме доведе в ЦСКА. Абсолютно нищо не съм очаквал, не съм си и представял, че мога да отида в ЦСКА, но хубаво е, че се случи. Сега всичко зависи от мен.

На кой пост се чувстваш най-добре, след като в контролата с Чавдар Етрополе започна като централен защитник, а после игра и като вътрешен халф?

- Най-добре се чувствам като вътрешен халф. В Сливен обаче имам няколко мача и като централен защитник, защото понякога нямаше кой да играе на този пост заради контузии или наказания.

Би ли разказал нещо повече за себе си?

- С футбол започнах да се занимавам от първи клас. Родом съм от Сливен. Минах през всички юношески формации на клуба. От 17-годишен съм в мъжкия отбор, с който играх първо във “В” група, после в “Б” и накрая в “А” група.

Каква според теб е рецептата на Драголюб Симонович, който направи чудеса с вас в Сливен?

- Истината е, че при нас нямаше футболист, който да е над отбора. Всичко беше подчинено на колектива и задружността. В Сливен не беше както в останалите отбори - всеки да дърпа нанякъде. Г-н Симонович съумя да направи точно това от нас, сплоти ни и удряхме като един. Разбира доста добре играта. За мен той е един от най-добрите треньори у нас. Може би дори е номер едно. Г-н Симонович ни научи много в развитието ни като футболисти и в това отношение дължа доста на него. Той е отличен треньор и психолог. Има подход и винаги знае кога и какво да каже. На него и на г-н Лечков съм им благодарен много.

Да не ти се разсърди Милен Радуканов. Предполагам знаеш, че треньорите в България са много тънкообидни и злопаметни?

- Не, не вярвам. Вие ме питате да ви разкажа какво е било до момента и аз ви казвам истината. Г-н Радуканов, доколкото забелязвам, е широко скроен човек. Усеща се, че иска да направи нещо голямо и е успял да изгради много добър колектив в ЦСКА. Дано да ме одобри и в крайна сметка да подпиша. Но пак казвам, че всичко си зависи от мен. Сигурен съм, че ако играя и тренирам добре, нещата ще се наредят.

Доста трудна пролет очаква Сливен без Симонович, ще успее ли според теб тимът да остане в А група?

- Много е тежко положението. Надявам се обаче, че Сливен ще остане в “А” група, защото това ще е добре както за града и момчетата, които са там, така и за българския футбол. В Сливен има много голям потенциал, който трябва да бъде доразвит.

Деспот ли е Йордан Лечков?

- С г-н Лечков никога не съм имал проблеми. С него запазих добри отношения. Той ми е давал много съвети за живота и футбола.

Как се случи така, че още един футболист на Сливен отиде в ЦСКА, след като Лечков чакаше пари от червените?

- Нямам абсолютно никаква идея. Явно школата ни е много добра. Г-н Лечков и г-н Симонович са ни направили професионалисти отвсякъде. Сигурен съм, че футболистите на Сливен ще ги оценяват навсякъде.