Православната християнска църква празнува този ден в чест на благата вест за раждането на Спасителя, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария.

На този светъл празник се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха, от злото.
Този празник е колкото личен - за светата Дева, толкова и общочовешки. Изпълнението на ангелските слова наистина донесло велика радост на св. Богородица. Тази радост не останала само за нея - чрез нея тя преминава у всички искрено вярващи членове на Църквата - християните. Това е дълбокият смисъл на празника. Християните приемат със сърцата си събитието от Назарет и осмислят неговото съдържание.

Наричат празника още "Благовец" или "половин Великден". Вярват, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите - господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

Народното поверие гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Хубаво е да се носят пари в джоба . Вярва се, че ако те закука кукувица, за да имаш берекет, трябва да се хванеш за паричка.

На този ден имен ден празнуват: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина.